АРИСТОКРАТИЗМЪТ НА САНКТ ПЕТЕРБУРГ И ОЧАРОВАНИЕТО НА МОСКВА / ПРОГРАМА С 6 НОЩУВКИ, 7 ДНИ / ДАТИ: 01.09.2025 - 07.09.2025

Туристическа Програма

• Ден 1:

  София – Москва

  Излитане от Аерогара София с полет през Истанбул до Москва. Кацане на летище Внуково в 23.20 ч. Посрещане, трансфер до хотела в Москва и настаняване. Нощувка.

  1SEP SOFIST KK31 1535 1710

  1SEP ISTVKO KK31 1915 2305

• Ден 2:

  Москва – обзорна екскурзия 6 часа

  Закуска. Днес ще се потопим в различните лица на Москва. Москва - с повече от 12 милиона жители е най-населеният град в Европа, най-големият и най-богатият град в Русия, един от най-скъпите градове в света, със 69 милиардери и с най-високата сграда на континента - 374- метровата Кула на Федерацията. Москва на архитектурните шедьоври, древни манастири и романтиката на Арбат. Нашата обзорна екскурзия включва основните забележителности в Москва - Червения площад, който заедно с Кремъл е включен в Списъка за световното културно наследство на ЮНЕСКО, катедралата Василий Блажени (с кръглите си брилянтно оцветени куполи църквата прилича на замък от приказките, построена е по времето на Иван Грозни през 1550 г., след победа над татарите, днес тя е едно от архитектурните чудеса на света), мавзолея на Ленин, храма на Христос Спасителя (построен в знак на благодарност към Бог за помощта и застъпничеството в трудните времена за Русия и преди всичко войната срещу Наполеон през 1812 г.) с изкачване на панорамната площадка на храма, от която се открива невероятна гледка на Москва, Новодевичи манастир (вероятно най-добре познатият манастир в Москва, построен през 1524 г. от принц Василий III в чест на победата при Смоленск, останал непокътнат от XVII век досега), Большой театър (най-влиятелната културна институция на Русия, процъфтяваща както при управлението на царете, така и на съветските държавни ръководители, чийто репертоар все още се състои предимно от руска класика) и други. Свободно време или допълнителна екскурзия по московското метро, за да видим едни от най-красивите метростанции в света, всяка една от тях е произведение на изкуството и улица Арбат - една от най-старите и известни улици в Москва, символ на руската култура и история. Разположена в централната част на града, Арбат е известна със своето историческо значение, архитектура, артистичен дух и културни събития. През 18-ти и 19-ти век Арбат се превръща в една от най-престижните улици в Москва, обитавана от аристократи, интелектуалци и художници. Векове наред улицата е място за срещи и разходки на елита на руското общество. Много известни писатели, поети и художници, като Александър Пушкин и Булат Окуджава, са живели или посещавали Арбат, оставяйки следи в историята на улицата. Днес Арбат е оживена пешеходна улица, изпълнена с магазини, кафенета, ресторанти, галерии и сувенирни магазини. Тя е популярно място за разходка както за местни жители, така и за туристи, и е домакин на различни улични изпълнения, изкуства и културни събития. Арбат продължава да бъде важна част от културния живот на Москва и символ на руския артистичен дух. Круиз по река Москва с луксозен круизен кораб на Радисън и трансфери с автобус до пристана и обратно до хотела. /Срещу допълнително заплащане/. Връщане в хотела. Нощувка.

• Ден 3:

  Москва- Кремъл и Кремълските Катедрали – Санкт Петербург

  Закуска. Посещение на Кремъл и Кремълските катедрали. Кремъл представлява един от най-добрите примери за съчетание между типични руски храмове и средновековна архитектура. Построен е по заповед на княз Юри Дългоруки през 1156 г. като дървена крепост. Оттогава е дострояван многократно. Сегашния си вид получава през XV век под ръководството на италиански архитекти, след като седалището на Православната църква е преместено в Москва. Посещение на Катедралния площад, ограден от катедралата „Успенски събор”, камбанарията „Иван Велики“, катедралата „Благовещенски събор”, катедралата „Архангел Михаил” и катедралата „Дванадесетте апостоли”. Известни са също така и най-голямото оръдие „Цар топ“ и най-голямата камбана „Цар камбана“, направени за удоволствие на руските царе. Посещение на Оръжейната палата: основана е по времето на Иван III под името Голямата хазна. Освен оръжия и снаряжение, тук се съхраняват императорската корона, троновете на руските царе, златни и сребърни скъпоценности, дарове от чужди дипломати, каляски, военни трофеи, както и някои от световно известните яйца Фаберже. Яйцата на Фаберже са сред най-скъпите бижутерийни изделия в света. Те привличат погледа като магнит с царствената си осанка и сияние / срещу допълнително заплащане/. Посещение на Диамантния фонд на Русия- В Русия отчет и съхранение на ценностите се водят още от времената на Петър I. В специалния фонд за скъпоценни метали и камъни подадат коронационни регалии, украшения на царските особи и най-различни ювелирни изделия от редки камъни, диаманти, злато и сребро, уникални самородни камъни. През 1920 г. болшевиките създават Държавно хранилище за ценности (Гохран), където, освен царските съкровища, попадат и национализирани ювелирни шедьоври на дворяни и помешчици. Гохран съществува и до днес и редовно попълва колекцията си с ювелирно и каменоделско изкуство и съвременни творби. Основните шедьоври от колекцията днес са изложени в Диамантния фонд на Кремъл. Ето и най-впечатляващите творби: Голямата и малката императорски корони; Скиптър - Един от главните символи на монархическата власт, скиптърът, представлява златен жезъл с дължина почти 60 см. Той е изработен през 1762 г. от Леополд Пфистерер по поръчка на Екатерина II. Особено ценен е заради легендарния диамант „Орлов“ с тегло 189,6 карата. През 1774 г. този камък е купен за императрицата от фаворита ѝ Григорий Орлов. Друга важна регалия е кълбото, символ на Царството небесно. Ювелирът Екарт го изработва за коронацията на Екатерина II. Забележителен елемент е цейлонският сапфир с тегло почти 200 карата. Висшата държавна награда на Руската империя до революцията през 1917 г. е „Орденът на св. Апостол Андрей Първозвани“, който е учреден още от Петър I. Орденът представлява наклонен кръст в син цвят с изображение на фигурата на разпятия св. Андрей. Около кръста от диаманти е изработено изображение на герба на Руската държава – двуглав орел под императорска корона. За коронацията на Екатерина II се изработена диамантена верига, знак и звезда на Ордена на св. Андрей Първозвани, които по-късно се носят от руските императори в деня на възкачването им на престола. В Русия XVIII в. се смята за века на диамантите. На трона има няколко жени-императрици и скъпоценностите им са истински шедьоври на ювелирното майсторство. „Големият букет“ е украшение за парадната рокля на императрица Елисавета Петровна. Композицията от цветни диаманти изобразява цветове на дива роза, ирис, нарцис и незабравка. Листата са направени от изумруди. Тъмнозеленият изумруд с лек синкав оттенък и тегло 136,25 карата има историческо значение. Брошката, която той краси, е собственост на великата княгина Александра Йосифова, съпруга на сина на цар Николай I. „Руска тиара“ – именно така на Запад наричат подобни диадеми-кокошници, които не излизат от мода в руския двор от началото на XIX в. чак до началото на XX век. Тази тиара принадлежи на Мария Фьодоровна, жената на император Павел I. Главната ѝ ценност е редкият розов диамант с тегло 13,35 карата. Златна гривна в готически стил с изумруди и емайл е изработена във Франция през 1820 г. и се смята за истински шедьовър на ювелирното изкуство. Миниатюрата с изображението на император Александър I е от слонова кост. Използван е и 27-каратов диамант, който е най-големият в света портретен елмаз. И още много от съкровищата на Русия. Отпътуване за Санкт Петербург с високоскоростния влак „Сапсан”. Пътуването продължава около 4 часа, през които ще се насладим на невероятни гледки. Посрещане и трансфер до хотела. Настаняване. Нощувка.

• Ден 4:

  Санкт Петербург – обзорна екскурзия 6 часа - Ермитажа

  Закуска. Автобусна обзорна обиколка на Санкт Петербург. Ще разгледаме Историческия център с Медния конник, Лятната градина, Марсово поле, Троицкия мост, Музея на артилерията, Василевския остров, Дворцовия мост и Казански събор – един от най-големите православни храмове в града. Тук се пази светиня на руското православие - иконата на Казанската Богородица. Следва "Величието на руските църкви" - ще посетим емблематични за Русия и християнския свят църкви: Исаакиевски събор – катедралата, проектирана през 1818 г. от френския архитект Огюст Монферанд и официално завършена през 1858г. Планът е Исакиевската катедрала да се превърне в една от най-впечатляващите забележителности на тогавашната руска столица Санкт Петербург. Днес огромният позлатен купол на Исакиевската катедрала може да бъде видян от всички краища на бившата руска столица и се превръща в неин символ. Спас на Крови - построена е на мястото, на което император Александър II е бил смъртоносно ранен през 1881 г. От там идва и името на църквата - "Църква на нашия спасител върху пролятата му кръв". Строителството й започва през 1883 г. по времето на Александър III и е завършена през 1907 г. по времето на Николай II; Следва посещение на Петропавловската крепост, построена от Петър І, където са погребани руските царе. Екскурзия до Ермитажа - най-величествения музей в света - грандиозен дворцов ансамбъл, официална резиденция и съкровищница на Великата императрица Екатерина на брега на р. Нева. В Ермитажа се съхраняват около 3 милиона художествени паметника на световната култура, датиращи от каменния век до нашето столетие. Ермитажът влиза в Топ 10 на най-посещаваните музеи в света. Възниква през 1764 г. като частна колекция на Екатерина II (1729 – 1796). Открит е за посещения през 1852 г. Но официалната му рождена дата е 1764 г., когато в залите на сградата на Зимния дворец били изложени 225 платна на западноевропейски художници. С тях западащият берлински търговец Гоцковски погасил дълговете си към Екатерина Втора. Първоначално Ермитажът бил замислен като място за уединение (точно това означава френската дума „ермитаж“). Към края на 18. век там вече били събрани най-добрите в Европа художествени ценности. Десетилетия наред това богатство било достъпно само за висши сановници, дипломати и приближени на царското семейство. В началото на ХХ век музеят вече разполагал с 600 хиляди произведения на изкуството и старинни културни паметници. Общата дължина на близо 400-те зали е 22 километра. Ако посетителят прекарва по 1 минута на всеки един експонат, ще му бъдат необходими 11 години, за да разгледа всичко – при условие, че прекарва в музея по 8 часа дневно. Свободно време. Възможност за допълнителна екскурзия- нощен круиз по река Нева, за да видим вдигането на мостовете над реката и красиво осветения нощен Санкт Петербург. Нощувка.

• Ден 5:

  Петерхоф – Дворецът, фонтаните и паркът

  „Петерхоф“(на руски:Петергоф; от нидерландски: Peterhof, в превод: „дворът на Петър“), предишно име „Петродворец“ е дворцово- парков ансамбъл, разположен на южния бряг на Финския залив. Намира се в едноименния град Петерхоф (бивш Петродворец) на 29 километра от Санкт Петербург. Основан е от царя обединител и първи император на Русия Петър I през 1710 година. Строителството на парка продължава до 1755 г. Построен е в стил барок, присъстват обаче и елементи на класицизъм, необарок и неоготика. Дворецът заедно с целия архитектурен и парков комплекс около него е част от културното наследство на Руската федерация и е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Парковете са изпълнени с множество фонтани, преливащи от един стил и период на изкуството в друг. Фасадите на всички сгради в „Петерхоф“ са пищни и богато украсени. Ансамбълът е вдъхновен от френския Версай, но според критиците в много отношения дори го надминава. Свързващата сила между всички паркове и градини е водата – връзката между живата природа и архитектурата. В рамките на този културен паметник се помещават голям брой произведения на изкуството. Петър лично чертае плановете за екстравагантния летен дворец и 1200 декара градини, където 66 фонтана, 39 позлатени статуи и 20 км прокопани канали, съоръжени от френски и италиански архитекти, са били почти унищожени по време на 900-дневната германска блокада през Втората световна война, но царския любим проект, завършен след смъртта му от Екатерина Велика, бил педантично възстановен според оригиналните планове на Петър. Връщане в хотела в Санкт Петербург. Свободно време. Нощувка.

• Ден 6:

  Санкт- Петербург- „ Царское село“ Екатерининския дворец

  Екскурзия до град Пушкин. Ще посетим Екатерининския дворец с прочутата кехлибарена стая и дворцовия парк, богато украсен с мраморни статуи, павилиони и мостове. „Царское село“, така се наричало някога селото, което Екатерина II харесала за своя лятна резиденция. Днес на селото е даден статут на град. И е прекръстен градът на Пушкин. А „Царское село“ останало наименованието на дворцово – парковия комплекс. И той включва три парка, и три двореца – Екатерининския парк с Екатериненския дворец и павилиони, Александровския парк с едноименния дворец и павилиони и Баболовския парк с двореца. Днес целият комплекс е превърнат в музей и е включен в списъка на Юнеско за световното културно наследство. Първоначално възникнал като скромна двуетажна сграда, поръчана от Петър за Екатерина през 1717 година Екатеринския дворец дължи своето страхотно величие на дъщерята на царската двойка - императрица Елизабет. Тя избира магнетичната обстановка и атмосфера на Царско село, като нейна главна лятна резиденция. Започната през 1743 годината, сградата на Екатеринския дворец е дело на четири различни архитекта , докато на Бартоломео Растрели (Bartholomeo Rastrelli), който бил главен архитект на императорския двор, не получава задачата да реконструира Екатеринския дворец, така че да бъде един завършен съперник по грандиозност на Версайския дворец край Париж. Крайният вариант на Екатеринският дворец вижда бял свят през 1756 година. Великолепният палат е близо 1 км в окръжност, като впечатлява със сложно декорирани синьо-бели фасади, украсени със златни орнаменти и най-детайлни декорации, които са дело на немския скулптор Йохан Франц Дункер, който също така работи с главния архитект Растрели по оригиналния интериор на двореца. Рекордните 100 килограма злато са изразходвани за украсата и орнаментирането на екстериора на Екатеринския дворец само по време на царуването на Елизабета. Малко по-късно Екатерина Велика намира щедрата украса за разхищение и внася нови елементи и преустройва Екатеринския дворец, с което обаче не ощетява автентичният вид на зашеметяващата фасада, която е запазен и до днес в целия си бласък и красота. По време на окупацията през Втората световна война, нацистите използват двореца за казармени помещения. От 58 разрушени зали на двореца са възстановени едва 32. Връщане в Санкт Петербург. Възможност за посещение на Музей Фаберже /допълнително заплащане/. Свободно време. 

• Ден 7:

  Трансфер до летището за обратния ни полет в 01:35 ч. до летище София през Истанбул.